Критиката в аудиото

[Петър]

[AK]

Има доза истина в това, което казваш. Само че, в това да си силно самокритичен се крие една опасност - и тя е да оставаш вечно неудовлетворен. Което, в контекста на извличането на удоволствие от слушането на музика, не се вписва много добре.
Липсата на каквато и да е самокритика пък също не е на добре, защото може да означава, че загърбваме реално съществуващи проблеми. Намирането на баланс е разковничето, както обикновено.
Приемането и осмислянето на чуждата критика обаче, е много полезно и особено в контекста на собствената аудио система - с която свикваме и неминуемо се напасваме. То е същото, както когато се виждат двама души, които не са се виждали отдавна - моментално засичат промените един у друг - докато всеки за себе си е "а... същия съм си", както и за неговите близки и хората, с които се вижда ежедневно. Отделно от това, чуждото възприятие и изказано мнение може да ни отвори очите за неща, които просто не са "в радара ни", пропускаме или несъзнателно отхвърляме. В крайна сметка, чуждата критика е само това - критика. Не е въже на шията, нито опряно дуло на пистолет в челото, нито е обезателно резонна. Но е нещо, което е "поглед отвън" и дава хляб за размисъл.
Всичко това - СМСМ, разбира се - то трябва да се подразбира, щом собственоръчно съм си написал мнението .

[Crossblade]

Мога да се подпиша под поста на АК. Подкрепям на 100%
-----

Аз искам критика, за да:
1/ ми се покаже нещо, което не съм забелязъл или съм забравил - от известно време почнах да го давам много лежерно и да игнорирам недостатъците на системите ми
2/ да ми се помогне с идея как да го подобря
3/ да разбера предпочитанията/звука който търси другия човек

Хора, които имат противоположни изисквания на моите не ме притесняват дори и да ми кажат че свири като кенеф. Отдавна съм открил, че това е съвсем нормално , а аз съм достатъчно доволен, за да не се засегна
Но критиката от приятел може да е много полезна. Най-малкото той не е свикнал с тази система и с лека промяна по негова идея може звукът да се промени позитивно, в голяма полза за собственика на системата

Примерно вчера си завъртях леко ъгъла на колоните, нещо което по случайност направих (защото ме мързиии) и резултата беше много добър Ако някой гост ми го беше подсказал щях да съм му много благодарен

[Петър]

[Христо]

Еми, (за наше огромно съжаление) и тази тема е самата истина и реалност. И заради всичко това което казва и описва Пешо , не очаквам да бъде ръзбран или приет адекватно от другите.
Сложното е (както споменахте), че всичко създадено от и за човека, бива в голяма степен субективо и персонално, зависещо от всеки един от нас. Но нека гледаме по "терминологично". Това, че някой предпочита да слуша класика, втори електронна музика а трети поп, е чисто и просто музикален (меломански) вкус, а това как трябва да звучи сакса в стаите ни си е аудио тематиката! А как трябва да звучи сакса ли, ами като сакс (било то сопран, алт, тенор, баритон)! Точка. Няма две, три или пет мнения, а който не го кефи да слуша сакс да си слуша каквото иска, но докато системата му не изкарва въпросния инструмент като такъв...." ааа, аз слушам пънк и ска там няма значение кое как свири-нали?!?". Като няма значение защо в България има над 5 АУДИОфислки форума? И то в нито един от тях не се говори за МУЗИКА впрочем! Всички са толкова инженерни, че аз скоро ще мога да си добавя инж. пред името. Пиша така подразнено само и единствено, защото (почти) всеки критикува и плюе, но никога не носи на критика (в това число слагам и себе си-аудио ГЕВРЕК). Но поста на Пешо е много верен и точен, защото малко са хората който наистина, ще попитат кое и как може да се подобри, преди да започнат с оправданията "ами тооо тука, тока, аз само за пънк ги прая тия 500 метра хорни, искам само бас, търся чувствителнос и 300 вата, направи ти по-добри к'ат мноу знаеш и безброй още знайни и незнайни ОПРАВДАНИЯ (финанси и време не са от тях!). Но черешката на тортата в аудио критиката си остават следните "градивни аудио критици":
-Вярвай ми, не се хваля, но всичко съм чул и по-добър мод от моя за ВЕФ няма!-този е тип "скромния-генерализатор".
-Не съм слушал уокмена на Спиро, но в дискотеката бе тъмно и не светеше достатъчно силно. - това е Гурущайн, богочовек който разбира нещата на паралено ниво.
-Щом аз си взех от тази марка кабели и не ми е изгоряла печката, със сигурност ще свири прекрасно на ВЧ драйвера ти! -аз зная, аз мога, аз пека мусака, а ти слушаш в рая.
Така де, системите ни са за да им се кефим, а не да се впрягаме излишно и товарим с това, че са пълни кенефи. Погледнато от добрата страна, винаги ще имаме по две санитрани помещения
Приятно ми бе, санитар Стойчев.

[Crossblade]

Темата се измества от посока критика към обективно свирене/висока вярност

Бързи размисли:
Ако сега ми харесва как свири системата ми, не ми пука дали ще ми харесва след 5 години. Ако някой може да прогнозира какво ще му харесва в бъдеще - браво. Ако си прави "вярна" система и си вярва, че ще му харесва в бъдеще отново такава - браво. Ако в бъдеще ще си вкара пласебото, че "това е правилния звук и трябва да го харесвам" - него проблем.

Относно сакса - както се каза в другата тема (Вариеца) сакс може да звучи по много начини, в зависимост къде го слушаш и от какво разстояние. А аз като не слушам, ми е през онази работа как звучи в някой си "Референтен запис".

[Петър]

Еми аз не познавам нито един, нито 20, нито 40, нито 60 годишен, който да не харесва верен/правилен (което е синоним на реалистичен и неоцветен) звук. А една система, изградена изцяло според вкуса на създателя си, няма какво да й се критикува, защото има само два варианта:

1) Критиката да засяга личния субективен вкус на критикаря – при това положение тя е абсолютно безпредметна и ненужна, ако вкуса на критикаря не се препокрива изцяло 1:1 с вкуса на създателя на системата, а това е супер слабо вероятно. Така че файда от такъв тип критика няма, защото критикуваният няма да я възприеме, понеже му е през "лампата" за субективния вкус на критикуващия.

2) Критиката да е в посока обективен звук – и при това положение тя също ще бъде напълно безпредметна и напълно ненужна за създателя на системата, защото той не търси обективен (което е 100% синоним на приятен) звук, а нещо което само на него (и евентуално на още двама-трима) му/им харесва. Принципно няма нищо лошо човек да си изгради собствен свят около него, свят в който да се чувства добре и комфортно, и свят, в който небето е зелено (защото на него зеленото му е любимият цвят) но когато същия този човек викне някой друг да му критикува системата/светът, то не бива да се изненадва ако критикуващият го информира, че небето по принцип е синьо. Ето защо критиката на критикуващия ще е напълно безполезна в случая. Просто на критикувания му е през оная работа, че небето е синьо – той си го харесва в зелен цвят и това го кара да се чувства добре. Щом му носи радост и задоволство, то нека всекидневно да пръска със зелена боя нагоре към небето, но да знае че това е негов личен имагинертен свят, от който се интересува единствено той и евентуално още някой със сходни/еднакви разбирания. Затова да не търси разбиране от страна на останалите. За 99,99% от хората това ще продължава да бъде измислен свят, в който те не се чувстват комфортно, защото комфортния за тях свят има син небосклон и това им харесва повече от зеления, защото те са свикнали да го виждат в синьо още от деня на рождението си.

Така че който гради система според неговия си вкус е почти невъзможно (заради горните две причини) да чуе някога критика към звукът си, която го удовлетворява и с която да е съгласен. Докато живее в своят свят, който сам е построил окло себе си, винаги ще изпада в ситуации, при които изпитва несъгласие с критиката, просто защото тази критика няма да отговаря на неговите разбирания. Крайната фаза на това се нарича Аудио Отшелничество. Когато този етап бъде достигнат, нито аудио отшелникът ще се интересува от звукът на другите, нито те ще се интересуват от неговия звук. Лошото е, че не се майтапя ни най-малко - винаги така става накрая...

[Радостин Атанасов]

Съществува и критика от и към самия себе си, която на мен ми е доста добре позната. Това става, когато човек сам си прави критика и усеща, че нещо не е наред и се стреми да оправи нещата. И естествено, това не е неувереност, както някой би си помислил. Не е и вечна неудовлетвореност, за каквато стана дума по-горе.

По-скоро това е сремежа към постоянно усъвършенстване и постигане на все по-високи нива и съобразяване с вселенските закони и духовни енергии за постигането им.

Между другото, темата за критиката ми напомня за японците и техните 9 големи градински камъни, които били така наредени в кръг, че на който и от тях да застане човек, винаги вижда само 7, а не 8. Поуката е, че от своята си позиция изтърваш нещо, което друг от друга позиция вижда, а ти не. И с това може да ти бъде полезен, както и ти на него.