Топ приоритетите ми

[Петър]

В началото на всеки месец си задавам въпросът "Кой е най-важният аспект на една музикално реконструираща система (наричана още звуковъзпроизвеждаща система)?"

От много време насам, всеки път си отговарям по абсолютно един и същ начин.
Приоритет №1 ми е:
Системата трябва да пресъздаде и поднесе звука по начин, по който да усетя че се намирам в една и съща акустична среда с музиката. За този, който не е изпитвал този ефект, може да прозвучи просто, но всъщност изобщо не е лесно за осъзнаване. Ако това не е налице, слушателят се превръща в чисто и просто един пасивен и самотен наблюдател на музикалното събитие, без да може да го докосне, защото той НЕ се намира на същото място, въпреки че звуковата информация достига до ушите му. Усещането за сливане с музиката се появява едва когато имаме налице Изворен ефект* от страна на системата. А Изворен ефект може да има, само ако аудио-прозорецът е с достатъчно голям размер, за да позволи на слушателя да се гмурне директно в атмосферата на записа – тоест рамката трябва да е с такива размери, че слушателят да не може да я види – затова тя трябва да е огромна. В противен случай ще имаме ситуация, при която ефектът ще е на безкрайно голяма стена, на която е монтирано някакво отворено прозорче. През него слушателят вижда какво се случва от другата страна на стената/барикадата, обаче едновременно с това осъзнава, че се намира в сам в изолирано помещение, отделено от музикалния свят, визуалната информация за който идва само от това нещастно прозорче. Нещо като да се гледа филм на лаптоп – изстрадала работа си е. Образът е там, цялата визуална информация е налице, но чувството на въвличане във филма е коренно различно от това да се отиде на кино и да се изгледа 3D на огромен екран – това са просто два различни свята. Същото е и със способността на системата да въвлече емоционално слушателя в атмосферата на музикалната творба, която реконструира. Погледнато от камбанарията на това условие, перфектното възпроизвеждане на звука, дори когато е постигнато, не е абсолютно никаква гаранция за наличието на Изворен ефект.

*Изворният ефект не е изкуствената илюзия за обем създадена от стерео системата, а е това супер-реално и убедително усещане, което те кара да забравиш къде си и кой си, понеже когато човек е част от музиката, той няма самоличност - той е самата Музика!

[Радостин Атанасов]

Пешо, вместо изворен ефект, на мен по-добре ми звучи фактор живот или живец, което пак показва до каква степен музиката е толкова жива, че слушайки я, човек се пренася в първообраза й.

[Петър]

Радо, дадена система, звукът на която има живина, не означава непременно, че Изворният ефект е налице. Той е най-трудното нещо за постигане в аудиото изобщо. Пример:
Слушаш 8 инчови широки ленти, които дават много жив звук, толкова жив, че чак повдигаш вежди от учудване как може говорител да се чува толкова живо. Обаче този говорител не е способен да пресъздаде звуковият фон около/зад/над него с физическа убедителност - дясната част от илюстрацията в тази тема: viewtopic.php?f=47&t=479 Изворният ефект липсва и поради това слушателят няма възможност да се потопи в атмосферата на музиката и да се разходи и потупа по рамото музикантите, там където те свирят (не в стаята му). Въпреки, че в звука продължава да има живец. Тоест той е необходимо, но недостатъчно условие за постигане на Изворния ефект
Когато Изворният ефект е налице, слушателят може буквално да се разходи сред музикантите, да ги пипне (инструментите им де), да усети температурата на средата, в която те свирят, да усети аромата й, да усети всяка една подробност физически, все едно изведнъж се е телепортирал някъде някога и всичко е абсолютно убедително (тоест усещането да не е илюзорно, а да е реално колкото самата реалност). Когато записът спре, той изведнъж се озовава обратно на стола си и във познатото си физическо тяло.

[Радостин Атанасов]

Е, това, за което ти пишеш, го има дефакто само на живо
Със звуковъзпроизвеждаща апаратура още не е дошъл момента, в който звука от нея ще е 1:1 с живата музика, за съжаление, но пък затова се борим, де.

[Петър]

[Петър]