Музикалност – що е то и има ли почва у нас

[Петър]

[AK]

Поредните интересни въпроси, които Петър засяга в тази тема! На някои от които и аз ще се спра .

> Музиката не е набор от звуци и мелодии, витаещи във
> въздуха (дори при живо изпълнение), а това е състояние
> на съзнанието на самия слушател

Чувал съм някой да казва - "ние не чуваме еднакво"... Според мен, ние чуваме ако не еднакво, то поне много подобно звуците. Базовата ни комуникация зависи от това. Всеки от нас обаче възприема и вътрешно интерпретира чутото и притежава и изгражда своите вкусове и предпочитания възоснова на много фактори, вероятно неизброими, а сигурно и променливи във времето. Случва се обаче и да се намерят хора, чието съзнание в даден момент да е настроено на една и съща музикална вълна и тогава те споделят освен чутите звуци и самото музикално събитие.
За мен е нещо напълно нормално да изпитам удоволствие от слушането на музика в колата, от радиото, на слушалки от абсолютно непретенциозна система и т.н., най-вече в случаите когато съм зареден с музикално настроение - музиката вече звучи в главата ми, изпреварва, дори надгражда и корегира чутото, напълно симултантно в процеса на слушане. Този процес маскира всякакви недостатъци на звука. Но:

> музикалността на една система е
> нейната способност да поднесе музиката на слушателя по
> възможно най-лесния за възприемането й начин.

Това пък води до способността на системата дори да внуши музикално настроение. Няколко пъти ми се е случвало да попадна на изпълнения на живо, ей така, на улицата, в парка, и да остана да слушам и да се наслаждавам дори на музика, която никога не бих седнал да слушам целенасочено вкъщи и не би ми задържала вниманието за повече от минута. Ако една аудио система успява да постигне това...

> Липсата на акценти.

Петър ги е казал нещата много добре, аз само ще кажа, че за мен всеки характерен и ясно чуваем акцент добавя доза напрегнатост. А всички знаем, че човек започва да се забавлява и да възприема пълноценно едва когато успее се отпусне . Едно разкрещяване в средите, неестествена сибилантност, мучене в ниския регистър и т.н. са способни да ни поставят всеки път на нокти и напълно да разрушат възможността за съпреживяване на музиката, превръщайки слушането в чисто механичен и дори неприятен процес, понякога дори с негативни здравословни последици.

[Петър]

Сега се сещам за нещо много важно, свързано с музикалността на една система. Аспектът, който ще разгледам се отнася за абсолютно всяка система и е в пряка връзка с това, дали тя ще е способна да предаде музикалното послание неизкривено в емоционален аспект.

През уикенда гостувах на един приятел, който слуша на широколентови говорители, монтирани в големи заднонатоварени рупори. Отидох при него главно с цел да чуя как свири един говорител, който бях помъкнал с мен, на неговия усилвател. Каза ми, че скоро си е купил много качествен диск с цигулкови концерти на Паганини, издание на Deutsche Grammophon и решихме да го послушаме. Обаче още в първия момент нещо ми направи впечатление – в изпълнението на Салваторе Акардо нямаше достатъчно експресия. Има едни много бързи пасажи, в които лъкът минава по струните с феноменална скорост, което има за цел както се казва да жулне слушателя по дупето, та чак да поскочи от емоция. Усещането обаче беше, че все едно цигулката свири бавно и без скорост – полубезразлично и с недостатъчна експресия. Понеже творбите, които слушахме, са ми едни от най-любимите, им знам всяка нота на изуст и знам колко много ме зареждат в емоционален аспект. Обаче в случая изпитах някакво усещане, че цигуларя чичо Салваторе, който междудругото е феноманален изпълнител, е натоварен с една торба пясък на гърба си и някой му е казал да свири по спокойно, за да не събуди съседите!! По време на по-динамичните моменти, изпитах желанието да отида и да го побутна по лакътя за да му дам малко допълнителна скорост на ръката, че да може лъка да близва по-бързо струните на цигулката.

Тоест имаме налице един сериозен проблем – липса на бързина в звука!!! Това води до мудност и прави бързата музика скучна за слушане. Ауу, ама че това си е сериозно сериозен проблем, бе !!!!

Хубавото в цялата работа, е че си има и обяснение Става дума за общовалидно обяснение, но единствено в контекста на широколентовите говорители, понеже в многолентовите колони има допълнително 4-5 фактора, оказващи силно влияние освен този освния, който сега ще разгледам.
Обяснението се крие в честотната естензия на говорителя в посока високите октави. Колкото по-ограничен отгоре, толкова по-мудно ще изсвирва бързите преходни процеси. Има куп математически обяснения и доказателства за това. Много накратко, ако се разложи един правоъгълен сигнал по Фурие, ще видим, че иам куп съставляващи съставки, с прогресивно намаляващо ниво, пропорционално на честотата на дадена съставка от математическто разлагане. Обаче познайте какво! Точно така – когато извадим високочестотните съставки от полинома, то вече губим стръмния фронт на импулса! Колкото повече вадим, толкова по-полегат става въпросния импулс.

Е, ами няма как да чакаме бърз звук, ако говорителя иам честотна лента до 12kHz и после почва бързо да затихва. Така че за да няма загуба на музикалност, системата трябва да е страшно бърза, тоест да има колкото се може по-неограничен честотен диапазон откъм високите честоти. Отделно от това, като звуково доказателство ми послужи говорителя, който бях взел с мен. Споменавам набързо, че честотната му лента е доста по-разширена, като почти не му липсва нищо. Та за да не раздувам излишно темата, само ще кажа че след като пуснахме въпросния говорител след неговите честотно ограничени широколентови, бързината в изпълнението веднага се появи! Независимо от факта, че беше с по-голям диаметър!

Има обаче един интересен факт, който на пръв поглед влиза в противоречие с казаното по-горе. Обаче, както ще видим сега, това е само на пръв поглед. За какво става дума? Обяснявам. Тук-там се срещат ползватели на редки и ценни винтидж говорители от края на 30’те, които казват, че в тези говорители има много музика, въпреки ограниченият им честотен диапазон (и на измервания и на слух). Ами че тези твърдения директно влизат в противоречие с горното обяснение за честотната екстензия и връзката й с бързината/музикалността. Разбира се, това също си има обяснение. Обяснението е, че тези говорители са музикални единствено в контекста на много бавна музика, каквато основно слушат ползвателите на въпросните уж музикални говорители. В момента обаче, когато се пусне музика с бързоскоростни динамични градации и динамичен размах повече от 20dB, въпросните "музикални" говорители клякат веднага и правят звука муден и без експресия. Така че такива говорители са силно ограничени към музикалните жанрове и стават за слушане само на шепа селектирани бавни песни, основно където иам някакво заспало пеене и максимум още 2-3 инструмента в записа.

Просто без достатъчна бързина (честотна екстензия) комплексната и динамична музика почва да звучи тромаво и флегматично! Засега – толкова.

[Петър]

[DRGeorgiev]

Много цветно и образно изказано !Все едно бях там на дървото и оня ме издуха,и после си представях как един широколентов Fostex 206е-еn 8" или друг подобен ми мяука насреща!

[Петър]

Има един много важен фактор, който прави дадена система да бъде много по-музикална, разбира се ако приемем че тя вече е музикална, понеже същият този фактор влияе психоакустически върху съзнанието (и организма) на човек, карайки го да почувства безкраен физически и умствен реласк, докато стои пред системата, като по този начин отваря съзнанието му за още по лесно възприемане на музикалните послания – тоест влияе на музикалността по косвен начин. Няма значение че начинът не е директен - важното е че работи!
Този фактор е способността на системата да възпроизведе честотния диапазон под 25Hz с необходимият мащаб и енергия, която трябва да идва от възможно най-голяма площ и възможно най-равномерно разпределена около слушателя. Ефектът се засилва максимално, когато суббасовата октава е възпроизведена с по-високо ниво, спрямо това на сигнала в чуваемата лента, тоест казано на просташки език – когато "напомпим" инфра баса. Повдигането трябва да започне плавно от 24Hz, доакто се постигне +6dB в областта на инфра баса. Ето за какво иде реч:

РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.

Помещението трябва да е изключително тежко третирано, за да може да осигури максимално линейно предаване на нискочестотния диапазон (два тона шишарки, разпределени на стратегически места в слушателската стая, долу горе ще свършат работа).

Този ефект на безкраен релакс не може да се постигне по никакъв друг начин. Пак повтарям – действието се базира на чисто психоакустични принципи и докторите, занимаващи се с изследвания на човешката физиология вече са дали обяснение защо това работи. Чувството е, че човек губи всички грижи, освобождава се от всякакво напрежение и най-фрапиращото – изпитва усещане за намалена гравитация – все едно нищо не го придърпва надолу към стола, което чувство допълнително се засилва от усещането, че въздуха в стаята е станал по-плътен. В такова състояние, съзнанието на човек се отваря до степен, граничеща с медитацията, с разлика такава, че мозъкът му функционира на съзнателно ниво – тоест възприема действителността окло него (тоест звукът на системата), само че много по-въздействащо и много по-силно проникващо в съзнанието му.
Този метод, приложен на една музикална система може да увеличи въздействието й от порядъка на над 500%! Който го пробва и изпита ефекта, има лична гаранция от мен, че никога повече няма да се върне назад.

[Петър]

След като разгледахме немалка част от аспектите, влияещи пряко или косвено върху музикалните способности на една система, то е време да видим набързо и кои са факторите, от които зависи дали тази музикалност ще се трансферира под формата на Музика в съзнанието на даден индивид.
Как човек би възприел най-лесно музиката? Ами разбира се, когато се чувства добре. Става дума да е в абсолютно ментално и физическо равновесие. Не трябва да е обременен психически с нищо и когато сяда да слуша, главата му трябва да е празна (който както иска да го разбира - фактите са си факти). Трябва да се чувства страхотно и физически - по точно да ен си чувтва тялото изобщо. Примерно аз след като направих 7 годишна пауза без да тренирам, сега след като възобнових заниманията ми с активен физически спорт се чувствам в страхотна кондиция и това директно ми влияе върху лекотата, с която възприемам музиката. Много лесно мога да си представя как би възприел музиката, някой, който поп цял ден нагъва гнусни сандвичи, превърнал се е в 140 килограмово мекотело, на което всяко кило му тежи до степен да пъшка докато диша. Каква музика може да възприеме такъв индивид? Та той едва диша!
Храната, която консумираме също влияе страшно много върху нашата кондиция. Откакто спрях да ям тотално каквито и да е боклуци, се чувствам като току-що роден. Плодове, зеленчуци, ядки, зърнени храни - това е напълно достатъчно на човек да живее нормално. Всякакво обременяване с тежка храна, за която той не е пригоден, го кара да се чувства некомфортно в кожата си и както вече е досещаш - това оказва влияние на способността му да възприема музиката...