Динамичен контраст – що е то и има ли почва у нас

[Петър]

Кой е един от основните фактори, който ни кара да приемаме възпроизведеният звук като реален? Това е същият фактор, който ни кара да виждаме с очите си реалните обекти – контрастът. Един краен пример: ако намлим визуалният контраст до нула, тогава ще виждаме единствено черно, тоест няма да виждаме нищо. Същото е и със звукът – ако сведем контраста му до нула, ще чуваме само един монотонен непроменящ се тон. Динамичните градации са това, което правят звука жив и в частност скоростта на тяхната промяна. Всяко едно ограничение в техния диапазон, включително това в посока на тишината, прави звука анемичен и нереален. В реалният живот, звукът на добрите инструменти може да отзвучава изключително дълго, като дори най-ниските звукови нива в края на отзвучаването носят музикална информация. Съвсем логично е да се предположи, че ако възпроизвеждащата система не предаде тези финни нюанси на динамичният контраст, то тогава звука ще бъде възприет като звук идващ от система (тоест такъв с дефекти) и никога няма да има достатъчно живот в него.

Сега да си дойдем на думата. Ако не съществува много добра резолюция при ниски звукови нив, е практически невъзможно да се възпроизведе коректно отзвучаването на инструментите, защото в даден момент, вече в края на самото отзвучаване, сигналът става много слаб, а говорителите вече се запушват и микронюансите се блъскат челно с дебела абсорбираща стена и изведнъж биват рязко стопирани. Ето как изглежда това илюстративно:

РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.

Истинският звук никога не проявява поведение като това на долната част от диаграмата. Истинският звук може да препуска из динамичния диапазон със скоростта на светлината и може да има неограничен динамичен контраст. Всяко едно ограничение на дадена система по отношение на тези аспекти я прави скучна за слушане, запушена и неносеща музикално удоволствие.

[AK]

Много хубава тема, Петре!
Понеже в началото даде пример със зрението, аз ще си позволя да разширя още повече смисъла на темата като дам следната насока за размисъл - според мен всяко от сетивата ни реагира по подобен начин. Ето, само за пример, да вземем нещо, което на пръв поглед изглежда доста далече от тематиката - вкусът. Интересно, че колкото по-естествена е храната, толкова по-силно е възприятието за "динамика на вкуса" и толкова по-голямо е удовлетворението от консумацията й. Всеки може да провери това като си купи и отхапе домат, расъл в оранжерия с изкуствени торове и такъв, расъл на слънце в градината на баба му на село, например. Същото нещо може да се провери с мляко, сирене, мед и т.н.
Нека това не е офтопик, а по-скоро да е повод за допълнителен масаж на мозъка в посока разширяване на базата за аналогии и полезни изводи, приложими и в аудиото в частност.

[Петър]

Абсолютно така си е, напълно съм съгласен. Вътрешното чувство, което всъщност представлява първичната реакция на сетивата, заложено дълбоко в човешката природа, е това което моментално определя нещо като добро (натурално), лошо (изкуственяк) и всички степени на градация между тези две понятия. Първичната реакция на човек към някакъв фактор обуславя най-точно как той възприема дадено нещо. Например, случвало ми се е неведнъж, някой да ме покани да му слушам системата, като по път към дома му не спира да я хавали колко добре звучи и как отнася всичко. Идва моментът да я чуя и той казва "слушай за какво става въпрос" , и още с първите три изсвирени акорда, вътрешното ми Аз ми казва, че този звук е много далеч от този, който съм свикнал да слушам в природата, независимо че собственикът продължава да настоява, че системата му е "дъ бест". ОК, "най-добра" по отношение на какво бих попитал аз. Със сигурност не по отношение на естественото възпроизвеждане. А човек винаги търси (най-малкото на подсъзнателно ниво) звукът да му е естествен, тоест такъв, който максимално успешно имитира природните звуци! Затова всяка една система, основната цел на която не е да постигне естествен звук, независимо от хвалбите си, остава просто една сбирщина от електроника и механични чаркулаци, без значение дали струва 200 или 200 000 лева...

Примерът, който даваш с "динамиката на вкуса" е много уместен. Няма да забравя как когато бях първокласник, ходихме с дядо ми на бостана на село и как от повече от 20 метра усетих изключително приятното и свежо ухание, носещо се от един спукан от зрялост пъпеш, което успя да ми задейства обонянието до предел, който не съм достигал и до ден днешен. Чувството за наслада, когато го опитах на вкус беше толкова силно, че дори в сегашния момент съзнанието ми може да пресъздаде този момент отново – просто имаше феноменално голям динамичен контраст на вкуса (така да се каже). Какво е положението в наши дни? Отивам на пазара за плодове и зеленчуци, продавачката ме уверява че пъпешите, които продава са сладки като елексир (въпреки че аромата им е посредствен), купувам си (понеже няма по-хубави), пробвам на вкус, след което моментално ми се отщява да си купя отново, понеже вкусовите ми рецептори ми казват че този продукт има толкова общо с неподправения естествен вкус, колкото общо има отровата, която тече от чешмата, спрямо изворната вода идваща от някой затънтен планински извор. По същия начин и слухът усеща неестествените елементи във звуковъзпроизвеждането и колкото по-голям динамичен контраст има една система, толкова тя спира да привлича вниманието с нейните недостатъци, което от един момент нататък започва да се приема като естествен пририден звук, въпреки факта, че той е имитиран от разтрептяващи въздуха говорители.

Слухът на човек е сетиво, развивано в продължение на много години еволюция и е единственото по рода си, което функционира постоянно, дори по време на сън. Разбира се това сетиво също не е лишено от недостатъци, които са по-скоро недостатъци на самия алгоритъм, по който мозъка обработва информацията на това сетиво, така че то също понякога може да бъде излъгано, къде убедително, къде не чак толкова. Прост пример: стерео възпроизвеждането като формат и способността на конкретен индивид да определи неестествените фактори, които се различават от природните източници на звук.

[AK]

[Петър]

[Петър]