Субективизмът в аудиото

[Петър]

Ето една брилянтна визуализация на думата субективизъм:

РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.

Тази картинка не е ли абсолютното олицетворение на аудио подхода, който повечето от хората използват при изграждането на ситемите си? Разбира се че е.
Когато споменем думата субективизъм, то неминуемо боравим и с думата "вкус". Тук-там можем да прочетем изказвания на разни индивиди, че имало добър вкус и лош вкус. Брех, верно ли?? Ама добър вкус според кой вкус и лош вкус според кой вкус? Кой е обективният критерий за добър вкус и как той може да бъде описан/илюстриран? Ще ти кажа веднага: цялата тая работа не е нищо повече от една голяма и абсолютно комична палячовщина и едно безкрайно разпъване на локуми, докато човек се върти в кръг, мислейки си че се изкачва нагоре, подобно на кулата на Escher:

РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.

Аз лично не познавам нито един човек в областта на аудиото, който да е казал, че той има лош вкус. А ти познаваш ли такъв? ОК, знаех си. Всеки си мисли за себе си, че има добър вкус, но дали е така? Ами така е, но само ако погледнем нещата единствено в контекста на частният случай, при който гледаме реалността, пречупена през неговия собствен мироглед. Ако погледнем вече през нашите собствени очи, то ще разберем, че неговият вкус е лош или добър, в зависимост от това да ли се припокрива с нашият собствен субективен вкус и разбирания. Това обаче не води до никъде. Най-вече не води към изграждането на неутрална система. Сещаш ли се вече защо? Ами защото всеки запис си има свой собствен уникален и неподправен вкус и задачата на системата е да разкрие цялото това разнообразие, без тя да прибавя своя собствен вкус, който фактически е огледално отражение на вкуса на нейният конструктор. Как може една система да е правена по някакъв вкус и същевременно да не прибавя въпросният вкус към всеки запис, който е пуснат през нея? Ами ще ти кажа как – никак! Тя винаги ще има индивидуалност и ще свири оцветено в звуков аспект. А когато звукът престане да бъде неутрален, това неминуемо повлиява и на неутралността при поднасянето на музикалните послания, защото музикалността и звукът са неразривно свързани по условие. Примери колкото искаш. Ето например, аз имам един познат, който от известно време насам отказва да слуша музика изпълнена наживо, защото му звучала остро и му "бъркала в мозъка". Представяш ли си Сега ще ти кажа как той иска да му звучи системата: да няма никакви осезаеми високи честоти и всеки интрумент да е изтеглен две октави надолу. Ползва глухи кабели и зад решетката е монтирал няколко слоя плат, който да стопира високите на туитърите му. Този звук му харесва, слуша го с удоволствие и тръби постоянно, че от неговата система по-добра нямало. Погледнато през неговите очи, той наитина е прав, обаче какво общо има с реалността това крайно субективно звуковъзпроизвеждане, отговарящо на неговият строго поляризиран вкус? Отговор не е нужен – то се знае... Също така познавам хора, които настойват звукът на системата си, с музика, която няма акустичен еквивалент в реалността – тоест с някаква синтезирана музика, звукът на която е пълен изкуственяк. Искам да ги питам същите тези хора как разбират кога звучи правилно, при условие, че нямат обективна дефиниция за думата правилно? Ами няма никаква нужда да ми отговарят – то е ясно че правят настройките според вкуса си. Принципно в това няма нищо лошо, щом им носи удоволтвие. Но да не се сърдят на този, който им посочи една камара дефекти при възпроизвеждане на акустична музика. А и по принцип се сърдят само тези, които не са уверени в аудио резултата си, понеже зад техните дейтвия не се крие някаква обоснована аудио-мотивация. Същите тези хора не осъзнават, че робуват на своите собствени и крайно преходни разбирания. Звукът, който слушат сега, няма да им харесва след 5 години, когато вкусът им ще бъде по-различен. Така, както сега не харесват неща, които са слушали преди 10 години. Всичко е преходно и затова, когато човек изгражда системата си според субективните си предпочитания (но не и възприятия, което е много различно!), той рискува вечно нещо да променя, донастройва и доизкусурява, понеже вкусът му не е константна величина, а е функция на житейският му опит. Днес един тип звук му харесва – утре не. Така както когато е бил на 15 е харевал 15 годишни момичета, но с напредването на възрастта започва да ги възприема просто като деца (изключваме варианта да е педофил). Той е обречен да се лута до края на живота си. Още по –ироничното е, че в даден момент може да установи, че така както си харесва системата, изградена според собствения му вкус, може да чуе друга, която да му харесва повече и в последствие да установи, че тя е правена според нечий още по-добър вкус (по-добър в контекста на неговите собствени виждания). Вместо да си блъска главата и да се чуди как така някой друг може да има система, която да свири по-добре от неговата собствена, по-добре да почне да търси решение как да излезе от този омагьосан кръг. Има само един единствен изход от цялата ситуация – да намери техническо решение как да направи системата си безвкусна – тоест да свири по начин, по който нито да прибавя нещо от себе си, нито да вади. Едва тогава целта на този конструктор ще бъде константна величина, а когато човек знае какво търси, той евентуално може да го намери. Обаче ако не знае какво търси, какво може да намери? Как да стигнеш някъде, ако не знаеш къде искаш да отидеш? Как да имаш добър звук, ако не можеш да дадеш дефиниция за добър звук?

[Петър]

Ето един много точен начин как да разбереш дали системата ти пресъздава звука на записите по обективен начин, или просто яко си оплескал нещата. Намери си един достатъчно добър микрофон, сложи го посредата между двете ти колони и викни някой твой близък, на който познаваш добре гласа, да дойде в стаята ти и му запиши гласа на качествен аналогов носител (докато той се намира между колоните ти, говорейки директно срещу теб). Записът трябва е двуканален и информацията в левия и десния канал трябва да бъде напълно идентична. Сега можеш да изпратиш твоя познат по живо по здраво и да се настаниш обратно на слушателския ти стол, където се намираше до преди малко. А сега пусни записът, който току що направи и слушай внимателно какво чуваш. Ама много внимателно. Имаш ли същото усещане, което имаше, докато твоят познат ти говореше допреди малко, стоейки между колоните ти? Не? Еми хайде честито тогава! Току що преценката, която направи, беше напълно обективна, защото въпреки че слуховите ти възприятия са субективни, те са еднакво субективни и в двата от горепосочените варианти, което прави звуковата разлика между чутото лайф и чутото от системата ти да бъде възприета напълно обективно. Сега единственото, което трябва да направиш, е да разбереш защо системата ти не може да възпроизведе убедително гласът на твоя познат, по начина, по който го чуваш докато ти говори наживо в стаята ти. Трябва също така да разбереш и каква точно е разликата между първия и втория случай. Сега някой ще попита "ами аз откъде да знам каква е разликата – разлика си има, ела да я чуеш, не мога да описвам звук?".

Ами ето ти тогава няколко спомагателни въпроса, над които да помислиш:

1.По отношение физическите аспекти на звука:

1.1. Имаш ли усещането за реален и убедителен (кохерентен) звукоизточник, стоящ пред теб (тоест фокусиран ли е звукът, който чуваш, все едно че идва от реална уста), или имаш усещането за някакво размазано звуково петно, намиращо се между колоните ти?
1.2. Звуковото петно има ли плътност или може да виждаш през него, все едно е полупрозрачно?
1.3. Звуковият размер на възпроизведения говор по-голям ли е от главата на твоя познат?
1.4. Деформиран ли е гласът му в пространството? – примерно ниските тонове да идват от развнината зад колоните ти, а буквите "с", "ч", "з" и "ц" да се чуват все едно внезапно изскачат на 20 сантиметра странично от ушите ти.
1.5. Звуковото петно кръгло ли е, или е разтеглено (кръг станал на елипса) между двете ти колони?

2.По отношение тембровите аспекти на звука:

2.1. Възпроизведеният глас има ли същият тембър като на твоя познат или ти звучи някакси различно?
2.2. Имаш ли усещането, че все едно твоят познат яде вафли, докато говори, или още по-лошо – че има напъхан чорап в устата?
2.3. Има ли нещо боботещо/намучаващо в гласа му?
2.4. Имаш ли усещането, че възпроизведеният глас диша свободно във въздуха, или чувството по-скоро е, че устата му е вградена в някаква стена?
2.5. Има ли артикулация във възпроизведения говор?
2.6. Имаш ли усещането за надвиснала звукова мъгла около гласа? – все едно че го обгръща/приглушава и той не може да стигне свободно и безпрепятствено до ушите ти.

И сега важният въпрос, който не се нуждае от отговор – мислиш ли, че когато изграждаш системата си по твоя личен и субективен вкус, тя ще придобие имунитет срещу гореизброени артефакти?

Продължаваме нататък. Хвърли един поглед на картинката и пробвай да си дадеш отговор (на себе си - не на мен) на последващите въпроси.

РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.

Ако ти си един от изобразените на картинката индивиди, може би всичко ще ти изглежда наред, но само за момент пробвай да се абстрахираш от възприятията си, поглеждайки картинката отгоре и бързо ще установиш, че в очите на някой друг (през субективните му очи), ти ще ходиш с краката нагоре, а в очите пък на трети, ще ходиш в хоризонтално положение. А как да разбереш дали наистина ходиш по тавана? Ами питай, този, който е нарисувал картинката (архитекта на Матрицата )– тоест приложи звуковия тест, описан в първия абзац на този пост. Това е единственият начин да разбереш дали звукът ти има нещо общо с истината. Ама не с твоята или моята истина – ами със самата Истина.

[varieca]

[Петър]

Вариец, напълно съм съгласен с това, което казваш, но все пак нека погледнем каква е реалността. А реалността е такава, че ние нямаме никакъв контрол над качеството на записите, които купуваме. Съответно въпросът, който засягаш, по-скоро има връзка със субективните виждания на хората, работещи в звукозаписните компании, отколкото с хората, които изграждат възпроизвеждащите си системи. Съществуват какви ли не записи. Факт. Всеки звучи по негов си собствен начин – факт. Не можем да направим нищо по този въпрос. Факт. Обаче, нещото, което можем да направим, е да направим системите си да звучат по начин, по който всеки от записите да звучи максимално различно от останалите, тоест да може да се усети неговия специфичен характер. За да може да се случи това, системата не трябва да добавя своя отпечатък върху записите, същевременно с което, трябва да е способна да разкрие и най-финните нива на информация. Ако системата внася оцветяване от някакво произволно естество, то тогава ще имаш звуков елемент, който се повтаря във всичките ти записи и съответно няма да можеш да усетиш истинският им неподправен "вкус" (тук не отчитам дали вкусът на човека, стоящ зад записа е добър или лош). Бърз пример. Отиваш на гости на Иванчо да му чуеш системата. Иванчо е изградил системата си според своя си вкус. Иванчо ти пуска първия диск, който си извадил от торбата. Какво чуваш? Това, което чуваш е вкусът на записа X, примесен с вкуса на Иванчо (под определението "вкуса на Иванчо" да се има предвид звуковия отпечатък на системата му + стаята му, защото дори привнесения звук от стаята засиви пак от Иванчовия субективен вкус). Пускаш втори запис. Това, което чуваш е вкусът на записа Y, примесен с вкуса на Иванчо. Пускаш трети запис. Това, което чуваш е вкусът на записа Z, примесен с вкуса на Иванчо. Значи какво трябва да се направи, ако искаш да чуеш какво има записано на носителя? Ами точно така – да се елиминира вкусът на Иванчо. Обаче както ще видим след малко, това също не е достатъчно (но пък е задължително) условие.

Повече от ясно е, че с помощта на две озвучителни тела, не можем да реконструираме ранообразието от музикалните събития, запечатани като функция на звуковата амплитуда и честотата спрямо времевата ос (това представляват записите). Невъзможно е да знаем как точно трябва да звучи даден запис, освен ако той не е правен с един микрофон и нашите уши не са били на мястото на този микрофон по време на записа.

Има обаче няколко важни аспекта, които отговарят за въздействието върху слушателя и прецизността на дадена система. На първо място тя трябва да звучи реалистично, тоест слушателя да има постоянното усещане, че пред него има истински и убедителни звукови образи. Повече информация по този въпрос може да се намери тук: http://audiofidelitybg.com/viewtopic.php?f=47&t=297
Точно по отношение на този аспект се дънят и повечето (почти всички) системи. Летвата за качество, наречена реалистичност, е всъщност много много висока и системите, които могат да прескочат тази летва, се броят на пръсти (при това в световен мащаб!).
Въпреки този факт, трябва да отбележа, че постигането на реалистичност, не означава задължително, че е постигната вярност при възпроизвеждането/пресъздаването на дадено звуково събитие. За пример мога да посоча, че запис, правен в класна концертна зала във Виена и звучащ, все едно слушателят се намира в зала България (по време на възпроизвеждането му) е реалистично възпроизведен, макар и неточно. Но без да бъде възпроизведен реалистично, няма шанс да грабне слушателя, имащ по-изтънчено/претенциозно ухо. А и по принцип за точност на възпроизвеждане не можем да говорим, дори и в хипотетичните случаи, където слушателят знае какво са хванали микрофоните по време на запис. И то не за друго, ами защото всеки от записите иска определена специфика на разположение на тонколоните и слушателската позиция в помещението, а за капак на всичко – иска и различни помещения. Все пак никой няма 1000 различни стаи с 1000 различни системи в тях. Компромис има – то е пределно ясно. А и няма нужда от повече от една система, ако системата прави определени неща добре.

Най-интересното, което трябва да се отбележи, е че дори човекът зад пулта не знае какво точно влиза в микрофоните. В моментът, в който мембранката на микрофона почне да трепти, създавайки електрически сигнал, вече никой не може да каже как звучи еди кое си, защото за да може да каже – трябва да го възпроизведе и съответно да го чуе. Наивното в цялата тая работа е, че човекът зад пулта си мисли че знае. Пред него има два чифта "референтни" монитори, които си мисли че отразяват реалността. В действителност обаче, нищо не е по-далеч от реалността. Повечето, дори и неприлично скъпите, професионални мониторни колони са пълни щайги, които имат толкова общо с реалистичното възпроизвеждане, колкото общо има бай Цанко казанджията с квантовата физика, докато вари ракия в двора си. Над 99% от студийните монитори не стават за нищо друго, освен да им се изкара басовият говорител за да влезе по една кокошка вътре и да снесе някое яйце вътре. Като казах кокошка – та се присетих нещо. Я ми намерете едни студийни монитори, независимо от ценовия им клас, които да ми възпроизведат реалистично кукуригане на петел! Ако има такива, искам да си ги купя моментално!!

[varieca]

За петела се сещам вариант - при достатъчно голям монитор и един поставен вътре петел би трябвало да се получи.
Ами какво да кажем за записите на неакустични инструменти - там вече трябва да гадаем какъв звук са търсили музикантите.
Иначе съм съгласен за важността апаратурата да хваща нюансите при различните студия, както и годините когато е правен записът. Това беше едно от условията, които моята уредба-мечта трябваше да изпълнява при тази тема: http://www.bgaudio.org/forums/viewtopic ... 15&t=21039
На слушалките Денон D5000 например много ясно си личат кои записи (на един и същ джазмен) са правени преди 2000г и кои са след 2008-10.

[Петър]

[Петър]

Вярваш ли на очите си? Какво каза – да? Честито, време е да те изненадам. Погледни следната картинка:

РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.

Какъв цвят има квадратът, обозначен с буква “A” и какъв този с буква “B”? ...добрее, ама сигурен ли си? Да? Ами добре тогава. Сега вкарай картинката в paint, изрежи квадратчето А и го премести върху квадратчето В. Оказаха се еднакви, нали? А честито! Току що разбра колко субективни са ти възприятията!

Ето и втори тест, където ще разбереш още по-бързо. Горният и долният квадрат еднакъв цвят ли имат?
РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.

Не? Айде бе, верно ли! А сега закрий с пръст участъка, който съм обградил с белия правоъгълник и виж пак. Честито още веднъж!
РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.


Вече знаеш, че не може да си вярваш на очите. А вярваш ли на ушите си? Да? Хммм... Don’t be so sure

[Радостин Атанасов]

Много е интересен ефектът на Макгърк - когато това, което чуваме, бива манипулирано от това, което виждаме.

[Петър]

Да, така е - аз преди няколко години се възползвах от този ефект (който фактически е недостатък в алгоритъма обработката на информация от мозъка) и ползвах успешно говорител, сложен на средата между стерео каналите ми, обаче без да е включен. Визуалният образ на говорителя кара мозъка да възприема по-добре централното звуково изображение, без реално да се променя нещо по звука
Сега ако някой случайно реши да пробва и види че работи - да не се скатава, ами да дойде и да ме почерпи за това че съм го светнал на далаверата

[Радостин Атанасов]

Aa, Пешо, изпреварили са те - още кои години в някои японски уредби, а по-късно и в повечето китайски има нарисувани говорителчета точно с такава цел. Даже още има колони, трилентови, на които ВЧ дефакто е едва жужащо пиезо пластинче, по-тихо от комар. А колко от касетофоните от времето, когато бях хлапе, имаха ефектно оформени на предните панели несвирещи "говорителчета"